За последно
Знам, че не е редно,
но за последно
оставям се изцяло в твоите ръце.
Какво ми става?
Губя представа
и пак се връщам към онова.
Знам, че не е редно,
но за последно
оставям се изцяло в твоите ръце.
Какво ми става?
Губя представа
и пак се връщам към онова.
Не знаеш как избягах и бягах от тебе.
От времето за грешки отново крадеме.
Телата пак пулсират. Не искам да спират.
А на сутринта край на лудостта.
Не знаеш как избягах и бягах от тебе.
От времето за грешки отново крадеме.
Телата пак пулсират. Не искам да спират.
А на сутринта себе си виня. Край на лудостта.
Защо се страхувам
отново да рискувам?
Защо ме караш да треперя цялата?
Какво ти става?
Какво да правя?
И твърде късно е да спра.
Не знаеш как избягах и бягах от тебе.
От времето за грешки отново крадеме.
Телата пак пулсират. Не искам да спират.
А на сутринта край на лудостта.
Не знаеш как избягах и бягах от тебе.
От времето за грешки отново крадеме.
Телата пак пулсират. Не искам да спират.
А на сутринта себе си виня. Край на лудостта.
Не знаеш как избягах и бягах,
и бягах, и бягах, избягах.
Не знаеш как избягах и бягах от тебе.
От времето за грешки отново крадеме.
Телата пак пулсират. Не искам да спират.
А на сутринта край на лудостта.
Не знаеш как избягах и бягах от тебе.
От времето за грешки отново крадеме.
Телата пак пулсират. Не искам да спират.
А на сутринта себе си виня. Край на лудостта.
Не знаеш как избягах и бягах от тебе.
От времето за грешки отново крадеме.
Телата пак пулсират. Не искам да спират.
А на сутринта край на лудостта.
Не знаеш как избягах и бягах от тебе.
От времето за грешки отново крадеме.
Телата пак пулсират. Не искам да спират.
А на сутринта себе си виня. Край на лудостта.
